Фредерик Форсайт напуска света на художествената литература, за да разкаже историята на собствения си живот в нова автобиография - "Аутсайдерът: Моят живот в интриги"
Тази книга е малко по-различна от обичайните му шпионски и трилър романи.
Това е кратка автобиография. "Аутсайдерът: Моят живот в интриги"
В момента, в който започнете да четете книгата, той започва да ви забавлява с истории от живота си. 
"Има хора на този свят, които считам за опасни изроди. Но аз не съм такъв," казва той. "Аз съм много любопитен. Просто съм роден такъв. Ако видя капак, аз трябва да го вдигна и да видя какво има под него. И ако видя затворена кутия, аз трябва да я отворя, за да разбера какво има вътре. Така, че бях любопитен за всичко. "
Той казва, че града, в който е израстнал, го е накарало да иска да пътува и да види света. Но това е направил баща му. Преди Втората световна война, баща му работи в Далечния изток. "Той ми разказа за тези места и заинтригува въображението ми", казва той.
Голяма част от книгата илюстрира колко подкрепа е получил от баща си. Форсайт влиза в Кеймбридж, но това, което е искал е било да бъде пилот на изтребител за Кралските Въздушни Сили. Хората от Кеймбридж са гледали с насмешка на тази негова мечта. Но бащата на Форсайт защитил желанието на сина си да служи в армията.
Форсайт се превръща в един от най-младите пилоти в Кралските Военновъздушни Сили.
Той също така си намира друга работа, която му позволява да изследва света: кореспондент в чужбина. По това време той започва да работи с MI6 или "The Firm", както той ги нарича. Те са искали от него информация за това какво наистина се случва на Гражданската война в Нигерия. Това е ужасна война, продължила три години. Агенцията е искала да разбере дали историите за умиращи деца са верни. Той е съобщил, че са доста верни.
След завръщането си от Нигерия, се озовава в Лондон без работа или без никакви спестявания. Тогава му хрумва идеята, че един добър начин да се правят пари би било да напише роман. "Това е най-глупавия начин да се правят пари", казва той. "Ограбете банка, ако искате, но не пишете роман. Но това не го знаех и написах историята, на която бях свидетел още през 1962-63 в Париж, когато бях в Ройтерс за OAS(френска паравоенна организация), че се опитват да убият Шарл де Гол и опита е неуспешен. Така че си помислих, че единствения начин, по който биха успели, е да внедрат аутсайдер, наемен убиец, наемник с пушка - човек, който не е познат на никого."
Чакал.
"Така че, аз написах тази история, както си мислех, че може да се случи и аз започнах да обикалям издателите," разказва той. "И получих - " Не. Не. Не. Не." Никой не я прочете до петия издател. Той я прочете и каза: "Погледни. Това е странно. Не искам да правя от мухата слон, но го взимам този роман и ще го публикувам." И тогава той добави нещо странно," Всъщност, може и да направя от мухата слон. Ще ви помоля да напишете още два романа." В този момент си помислих: "Уау. Пари. "
 
За кои романи става въпрос?
Денят на Чакала.
Досието O.D.E.S.S.A.
Кучета на войната.
 
Всичките са класики.
Форсайт много скоро разбрал, че е много по-добре да пише романи в ирландско имение, отколкото да му гръмнат главата, докато предава за информационна агенция от някоя война в чужбина.
И така пише и досега.